„ВОРОНА И СЫР”
Дмитрий Иванович Хвостов (1757-1835 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВРАНА И СИРЕНЕ
Притча
Веднъж след пир чудесен
парченце сирене си враната отнесе
и бързо кацна с плячката в уста на храст
лесков таз наша птица.
Пристигна хитрата лисица
и зад ласкателства прикри се
(насила няма как): „Аз слушам те в захлас –
приятен, нежен и висок е твоят глас.”
Раззина в радост човка глупавата врана
с грак, че е Каталани,
парчето пусна пеещата паст,
докопа го завчас коварната лисица
и каза: „Ти не вярвай на хвалби, сестрице!
На враната хвалби кажи,
когато сирене държи...”
* Анджелика Каталани (1779-1849 г.) – италианска оперна певица, колоратурно сопрано.
Ударения
ВРАНА И СИРЕНЕ
Веднъ́ж след пи́р чуде́сен
парче́нце си́рене си вра́ната отне́се
и бъ́рзо ка́цна с пля́чката в уста́ на хра́ст
леско́в таз на́ша пти́ца.
Присти́гна хи́трата лиси́ца
и зад ласка́телства прикри́ се
(наси́ла ня́ма ка́к): „Аз слу́шам те в захла́с –
прия́тен, не́жен и висо́к е тво́ят гла́с.”
Раззи́на в ра́дост чо́вка глу́павата вра́на
с грак, че е Катала́ни,
парче́то пу́сна пе́ештата па́ст,
доко́па го завча́с кова́рната лиси́ца
и ка́за: „Ти́ не вя́рвай на хвалби́, сестри́це!
На вра́ната хвалби́ кажи́,
кога́то си́рене държи́...”
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Дмитрий Хвостов
ВОРОНА И СЫР
Притча
Однажды после пира
Ворона унесла остаток малый сыра,
С добычею в губах не медля на кусток
Ореховый присела.
Лисица к сыру подоспела
И лесть, как водится, запела
(Насильно взять нельзя): „Я чаю, голосок
Приятен у тебя и нежен и высок”.
Ворона глупая от радости мечтала,
Что Каталани стала,
И пасть разинула – упал кусок,
Который подхватя, коварная лисица
Сказала напрямки: „Не верь хвале, сестрица
Ворону хвалит мир,
Когда у ней случится сыр”.
1802 г.
---------------
Руският поет, писател и преводач Дмитри Хвостов (граф Дмитрий Иванович Хвостов) е роден на 19/30 юли 1757 г. в Санкт Петербург. Завършва Московския университет. В периода 1797-1803 г. е обер-прокурор на Светия Синод, през 1799 г. е удостоен с графска титла, след това е сенатор и член на Държавния съвет. Съиздател е на сп. „Друг просвещения” (1802-1806 г.), подготвя речник на руските писатели. Пише стихове, басни, оди, драми и послания, превежда творби на Расин и Буало. Представител е на литературното направление класицизъм. Почетен член е на Императорската академия на науките и изкуствата (1791 г.) и на литературното общество „Беседа любителей русского слова” (1800 г.), действителен таен съветник. Автор е на книгите „Избранные притчи из лучших сочинителей российскими стихами” (1802 г.), „Лирические творения графа Хвостова” (1810 г.), „Послания в стихах графа Дмитрия Хвостова” (1814 г.), „Андромаха” (1815 г.), „Полное собрание стихотворений графа Хвостова” (в 4 тома, 1817-1818 г.) и др. Поезията му е критикувана и осмивана от неговите съвременници, смятат го за посредствен стихотворец. Умира на 22 октомври/2 ноември 1835 г. в Санкт Петербург.